Травма

Емоционалната и психологическа травма е резултат от изключително стресиращи ситуации.

Понякога тези ситуации могат да застрашат живота ни. Въпреки това, не е нужно да сте преживели война, катастрофи, природни бедствия или домашно насилие.

Всяко събитие, което ни претоварва, което не можем да преработим сами и което ни кара да се чувстваме изолирани и безпомощни, може да е травмиращо.

Травмата не се определя от големината или заплахата от събитието, а по-скоро от начините по които го преживяваме и от дългосрочните последствия за тялото и нервната система. Затова и двама души преминали през и едно и също събитие могат да бъдат засегнати по различен начин. Травмата е следата, която събитието оставя в нас, а не самото събитие.

Колкото по-изплашени и безпомощни се усещаме, толкова по-вероятно е да останем травматизирани. Колкото повече травма имаме в историята си, толкова по-травматични са и събитиято от настоящето.

Травмата активира древни защитни биологични механизми, които чрез различни симптоми могат да причинят значителен дискомфорт и страдание. Хубавото е че, с правилните методи и подкрепа, същите тези древни механизми могат да помогнат да трансформираме всяко преживяване в здраве и вътрешна сила.

Шокова травма

Шокова травма се случва в резултат на събития, които са физически застрашаващи живота ни и претоварват нервната ни система. Тук включваме медицински интервенции, анестезия, физически наранявания, катастрофи и спортни наранявания с висока скорост, риск от удавяне или задушаване, отравяния, сексуално насилие, нападения от диви или домашни животни, природни бедствия, политическа и икономическа нестабилност и несправедливост, дискриминация, расизъм, пандемии и др.

В резултат на шокова травма се задействат психобиологични процеси, които могат да останат активни дълго след събитието. Важно е да бъдат завършени тези процеси, за да може тялото да се върне към здраве и оптимална функция.

Травма в детското развитие

Ранната детска травма за разлика от шоковата травма не е свързана с едно събитие, а с поредица от събития и въздействия на домашната и социалната среда върху развиващият се млад организъм.

Когато липсват основни грижи и детето е подложено на пренебрегване или насилие, нервната система не се развива нормално и от това има дългосрочни последствия в тялото, психиката и емоциите, които остават като трайна следа и съпътстват всички по-късни фази на развитие.

Най-силното въздействие от ранната детска травма е трудното свързване със себе си, с околните и средата. Често виждаме и проява на постоянен страх, токсичен срам и съмнение в себе си и личната стойност. Това прави връзките особено трудни и травмиращи.

В резултат на преживяното и огромните липси в правилното отразяване на личността, много от хората с детска травма имат изкривено възприятие на собствения си образ. Често, те усещат токсичен срам, имат комплекси за малоценност и придават огромно значение на различни действия, които да предпазват личността от дълбоко вкоренения срам.

Тук можем да видим симптоми като перфекционизъм, работохолизъм, фиксации върху външния вид и тегло, нужда от контрол, зависимост от другите, както и пристрастия към субстанции и поведения, които временно облекчават и компенсират страданието.